Вегетационните индекси гледат колко зелено е полето. Термалните данни гледат нещо по-дълбоко: колко ефективно растенията се охлаждат — а това е директен прозорец към водния им режим, често дни преди зеленото да започне да вехне.
Откъде идват данните
Сателитите Landsat 8 и 9 (NASA/USGS) носят термални сензори, които мерят температурата на земната повърхност с 30-метрова резолюция при всяко ясно преминаване — с публичен архив от десетилетия. Комбинирано двете платформи минават над всяко поле на всеки ~8 дни.
Защо температурата издава стреса
Растение с достатъчно вода се охлажда чрез транспирация — то е „климатик", който държи листната повърхност по-хладна от околността. Спре ли водата (суша, уплътнена почва, увредени корени, плитък профил), транспирацията намалява и температурата на петното се покачва — преди видимото увяхване и често преди отчетлив спад в NDVI. Затова термалните карти са ранната аларма на водния режим.
Какво значи „трайно горещо петно"
Единичен горещ кадър може да е всичко. Информацията е в повторяемостта: петно, което лято след лято е с 1.5–2 °C над средното за полето, почти винаги има почвена причина — по-плитък хоризонт, песъчлива леща, уплътняване от техника, лош дренаж. Това са същите места, които сателитният почвен анализ обикновено показва като отделна зона — двете карти взаимно се потвърждават.
Какво да направите с картата
- горещите петна са първите кандидати за оглед и почвена проба (уплътняване? дълбочина?);
- при поливни култури — проверка на покритието на системата точно там;
- при трайно потвърдени зони — коригирана гъстота на сеитба или норма, вместо еднакво третиране на цялото поле.
В доклада на Земеделко термалният профил върви редом със зоните и почвените карти: крива на температурата по годините, най-горещата сцена и делът на полето, който е трайно по-горещ — с AI прочит какво вероятно значи това за конкретното поле.